Панагюрище е разположен в полите на Същинска Средна гора, сред живописна котловина, прорязана от течащите на юг води на река Луда Яна. Надморската височина на града е 540 м.

Праисторическите селища в местностите Полето, Русалин, Барето, Върбишки дол и Красен свидетелстват, че Панагюрският край е населяван от първобитни скотовъдни племена в дълбока древност. Археологическите находки на територията на тези селища – каменни бойни топки, глинени съдове, каменни мотики, хромели, различни култови фигури говорят за интензивния живот, кипял тук.

През Бронзовата и Желязната епоха този край е населяван от траките. Основният им поминък са земеделието, скотовъдството и занаятите. Най-ценният паметник от епохата е откритото на 08.12.1949 г. от тримата братя – Павел, Петко и Михаил Дейкови в местността „Мерул” край Панагюрище уникално и със световна известност Панагюрско златно съкровище, датирано към края на ІV век пр. Хр. Съкровището се състои от девет съда с богата украса, изработени от чисто злато и тежащи 6 кг и 164 гр.

По времето на хан Омуртаг Средногорието е включено в пределите на Първата българска държава. В Панагюрския край се издигат крепостите Красен, Душковченин, Койчово кале и др., които стават важно звено от отбранителната система на държавата, а едновременно с това са административни, стопански и културни средища.

Самият град Панагюрище е основан в драматичните времена след османското нашествие на Балканите – в края на ХV век. Името си градът придобива от малкия панаир, който се устройвал на брега на реката /панагюр е синоним на панаир/.

В годините на робството Панагюрище получава официално със султански ферман статут на войнишко /войнуганско/ селище. Срещу задължението да се включват в османската войска като помощни войници – сенокосачи, конегледачи и обозни придружвачи, панагюрци получават редица привилегии – право на относително самоуправление, освобождаване от някои данъци и др., което спомага за запазване на съзнанието за народностна принадлежност и свободолюбивия дух на жителите му.

Бурен икономически и културен подем градът бележи в началото на ХІХ век. На основата на традиционния скотовъден поминък се развиват редица занаяти – абаджийство, мутафчийство, табачество, джелепство, папукчийство и др.

Израз на икономическото замогване, духовно израстване и стремеж към национално освобождение на панагюрци е съграждането на трите православни храма – „Свети Тодор Тирон”, построен през ХV в., опожарен по време на кърджалийските нападения и възстановен в началото на ХІХ в.; „Свето Въведение Богородично” – 1818 г. и катедралния храм „Свети Великомъченик Георги Победоносец” – 1856 г.

В обстановката на икономически и духовен подем идеята за национално освобождение намира горещ прием в Панагюрище. Апостолът на българската свобода Васил Левски полага основите на революционната организация през 1870 г. Основаният революционен комитет не спира дейността си и след неговата смърт. Съратниците на Левски са главни дейци по време на подготовката на Априлското въстание.

На 1 срещу 2 февруари 1876 г. в Панагюрище пристига Георги Бенковски. На 7 февруари 1876 г. е създаден Приготовителен революционен комитет. Местните революционни дейци, начело с Павел Бобеков и апостолите Георги Бенковски и Панайот Волов разгръщат трескава подготвителна дейност, която утвърждава Панагюрище като център на бъдещото въстание.

Върховен момент в подготовката е Първото българско велико народно събрание на Оборище. На 8 км западно от Панагюрище на 14 април 1876 г. се събират делегатите от ІV-ти революционен окръг, дошли да изразят своята непоколебима воля за борба.

На 20 април 1876 г. в Тутевата къща въстанието е обявено. На 22 април е осветено тържествено Главното въстаническо знаме, ушито от Райна Княгиня.

Десет дни Панагюрище е столица на въстаналия народ, десет дни панагюрци се радват на свободата.

Скъпа е цената за свободата на Отечеството. По време на Априлското въстание стотици загиват, мнозина са хвърлени в затворите, градът е ограбен и разорен, изгаря цялата чаршия с повече от 100 дюкяна, 400 от най-представителните сгради са опожарени и разрушени, между които църквите и училищата.

Погромът не сломява духът на панагюрци. В Руско-турската освободителна война участват 80 души, от които 73 опълченци. На 30 декември 1877 г. Панагюрище е освободено от войските на Трета пехотна гвардейска дивизия, командвана от ген. Дандевил.

По време на Съединението на Княжество България с Източна Румелия панагюрци вземат дейно участие. На 2 септември 1885 г. те първи развяват знамето на Съединението и организират революционна акция за сваляне на румелийската власт.

Във войните за защита на националния идеал Панагюрище дава свидни жертви. По бойните полета загиват 387 офицери, подофицери и войници.