2. ДЕСЯТНИКЪТ хаджи СТОЙКО ЦОЦОРКОВ има шест деца: 22 АТАНАС, 23 СТОЯН, 24СИМОН, 25 ПАВЕЛ, 26 ИВАН и 27 ПЕТКА.

След неуспеха на Старозагорското въстание през 1875 г. Гюргевският революционен комитет взима решение за ново въстание през пролетта на 1876 г. За тази цел страната е разделена на революционни окръзи: I - Търновски, II - Сливенски, III - Врачански, IV - Пловдивски и V - Софийски. Определени са главните апостоли и техните помощници. В IV революционен окръг за главен апостол е определен Панайот Волов с помощник Георги Бенковски. През месец февруари 1876 г. в Панагюрище пристига Георги Бенковски. В този момент селището е едно от добре развитите в икономическо отношение, а хората са обхванати от свободолюбив дух. Все още се пази спомена за посещенията на Апостола на свободата Васил Левски и членовете на създадения от него комитет са готови за борба. На 7 февруари в табакханата на Симеон х. Кирилов революционният комитет е възстановен под името Приготовителен комитет и започва подготовка за бъдещо въстание. Действията по подготовката в Панагюрище вървят усилено и затова градът се превръща в център на революционния окръг. Приготовителният комитет организира военната структура на революционната организация. Предполага се, че въстаниците ще бъдат около 1000 човека и Павел Бобеков - главен учител в Мъжкото училище и един от най-уважавани-те панагюрци, е избран за хилядник. В „Записки от живота ми" Найден Дринов - член на комитета - си спомня: „Работата на комитета панагюрски вървеше бързо и в малко време се наредиха чети със стотници, десетници както в града, така и в селата. Усилено се събираха пари и се закупуваха оръжия. Всекидневно отбрани и верни момчетии излизаха на обучение и нишанеха със своите пушки по кърищата... "

Въстаническата войска е разделена на стотни и десетни, ръководени от съответните командири. За стотници са определени хора, верни на революционната клетва и готови на саможертва: Иван Парпулов - Орчо войвода, Крайчо Самоходов, Стоян Пъков, Рад Тухчийски, Илю Илюв - Илю войвода, Делчо Цолов, Кръстю Томов, Георги Манев, Павел хаджи Симеонов, Рад Джу-нов, Стоян Тропчов и др. Определените десетници са панагюрци, на които командирите - стотници могат да се доверят в предстоящата борба. Един от десетниците е Стойко Стоянов Цоцорков.

Информация за живота на Стойко Цоцорков се намира в Сведения от Дойчо Атанасов Цоцорков - юрист, адвокат от Панагюрище и негов внук. Спомените, описани тук, са по разкази на съпругата на Стойко Цоцорков - Стойка /по баща хаджи Симеонова, сестра на стотника Павел хаджи Симеонов/ и стрелчанина Кръстьо Еленков - близък приятел на десятника. Според Сведенията Стойко е роден около 1830 г., защото по време на въстанието е към 45 годишен, вече женен с две деца - Атанас и Стоян. Оказва се, че той е имал буен характер и е успявал да се справя с трудностите, срещани в живота. Затова и стотникът Павел х. Симеонов се доверява на своя зет.

Стойко се е срещал с турците преди въстанието, когато като мутафчия е пътувал до Цариград и Анадола, за да продава стоката си. Около Одрин е върлувала турска разбойническа хайка, която ограбвала и тормозела мирните пътници и търговци, минаващи през тези места. Вероятно главатарят на хайката е подкрепян от турските власти, защото те не правели нищо, за да го заловят. Той напада Стойко Цоцорков и приятеля му Кръстьо Еленков. Стойко не изгубва самообладание, когато турчинът ги подкарва по глух път с намерение да ги ограби и убие, а трескаво мислел начин да се избави от него. Въпреки че панагюрецът не бил от най-едрите българи, той бил много здрав и силен, и успява да събори разбойника от коня и след тежка борба да го убие. Знаейки, че турците ще ги търсят, Стойко и Кръстьо веднага се качват на конете и избягват. Разбира се, турската власт узнала за случката и към Цариград българите са заловени и затворени като заподозряни за това убийство. Благодарение на съобразителността на Стойко, който подкупва един от пазачите, след дълги разпити са пуснати.

Приготовленията в центъра на Четвърти революционен окръг вървят успешно. Стойко Цоцорков не стои изолиран от всеобщата треска, обхванала града. В спомените си „Кратко описание на живота ми" Стоил Финджеков - един от топчиите на въстанието, пише: „Имах комшия дюкянджия, Никола Велков Гарчов. Той лееше куршуми, фишеци правеше за солдатите. При мене, Стоил, донасяха оръжие да им ги поправям и прегледвам. Стойко Цоцорков много насърчаваше. Казваше: „ Стягайте се юнаци! Тая година ще сечем турски зелки: Хасан, Ахмед — накуп ще ги гоним до Мохамедовата дупка, тия шоролопи!"

За да се провери и прецени до каква степен е стигнала подготовката за въстание, Бенковски, Волов и Панагюрския комитет решават да свикат събрание на представителите на комитетите в Четвърти революционен окръг. На 9 април 1876 г. в Панагюрище започват да пристигат пълномощниците за събранието на Оборище. Под прикритието на обстоятелството, че на този ден има събор на местността „Св. Петка" (на една от височините край Панагюрище), те са настанявани по къщите на верни хора. Стойко Цоцорков също е ангажиран с посрещането на революционните представители и охраната на събранието. Генчо Д. Джумайов от с. Стрелча - учител и търговец, деец на национално-революци-онното движение - сподвижник на Левски, член и председател на революционния комитет в с. Елешница, представител на Оборище, си спомня: „На 11 април 1876 г. доде от с. Царацово бае Иван Арабаджията и потеглихме за Панагюрище. Азе бях с кон, а бае Иван беше пеши. На 12 стигнахме по пладне край Панагюрище, срещна ни поставения караул, Димо Петров (този Д. Петров разказваха, че на въстанието турците го с трион заклали, той 6eiue юнак човек, едър и черноок), който ни яви къде да идем и щом влязохме в града, повикаха ни и се отбихме у бае Стойко Цоцорков, в къщата. Качихме се на горния кат и през прозорецът гледахме, че обикалят двама заптиета и моллата им и чухме думите, които говореше моллата на жандарите... После ни споходи Павел х.Симеонов, който беше назначен вече стотник (юзбашия), и след като се стъмни хубаво, почти че и не спахме, потеглихме за с. Баня, а оттам за определеното място Оборище." Дойчо Цоцорков също пише в своите Сведения, че дядо му е бил в охраната на събранието на Оборище и е имал униформа, която е носил с гордост.

След Оборищенското събрание събитията се развиват много бързо. На 20 април 1876 г. в къщата на Иван Тутев, където се намират революционните дейци и където пристига Кървавото писмо от Тодор Каблешков, е обявено Априлското въстание. Всички, организирани във въстаническата войска, поемат своите задължения. Десетнята на Стойко Цоцорков заема позиции южно от „Балабанова кория" до реката Мерул. „По едно време неговите хора заловили турчин, който се опитвал да бяга на юг. —разказва внукът Дойчо - Това бил турчина, който събирал данъците. Турчинът казал, че иска да каже нещо на Стойко, но на саме. Отишли с него малко на страна, зад върбалака. Таму турчина показал на дядо кемер с жълтици и му казал, че ще му ги даде, ако го пусне да избяга. Дядо отказал да направи това и тогава отчаяния турчин взел един камък, хвърлил го към главата му и се опитал да бяга. Дядо го стигнал, хванал го и станала разправия. Тогава другите въстаници се притекли и хванали турчина. Попитали дядо какво да го правят. Тогава той казал „ вземете му зелкята /главата/". Турчина бил съсечен, а жълтиците предали на комитета."

Стойка, жената на Стойко Цоцорков, разказва, че по време на сраженията тя с двете си деца са се преместили в къщата на Павел хаджи Симеонов. Изтръпнали от страх, те чуват как турските куршуми се забиват по къщата, а когато въстаниците са разбити, им казват да бягат извън града. Стойка също е посветена в революционните дела, скрива в пазвата си едно от въстани-ческите знамена, хваща децата и тръгва да бяга. На местността „Полето" бягащите панагюрци са обградени от турци. Стойка успява да скрие знамето под буца изорана угар, нахвърляна там от турците, за да спират хората. Всички обградени са отведени в Кривонусовия голям двор за клане.

Стойко Цоцорков се сражава рамо до рамо с Павел хаджи Симеонов на позициите на „Чиряшката река", на „Каменица" и на „Кукла" /"Канлъ табия"/. След поражението, заедно с останалите живи въстаници се оттегля към вр. Лисец, където се укрива до момента, в който предател го примамва в Панагюрище. В опожарения и разграбен градец десятникът съзира страшна гледка - къщата му е опожарена, а жена му с децата са заловени от турците. Стойко е заловен и отведен, заедно с още въстаници, в Пловдив, за да ги съдят. В затвора е разпитван и изтезаван, за да признае участието си във въстанието и да изкаже колкото се може повече хора, но той не изказва нито едно име.

Ето как Найден Дринов описва тези събития: „...Край Пловдив, при Каршияка, при говеждия пазар, беше наизлязал много народ — турци, цигани с жени и деца. Стояха като запет пищов да видят и да отмъстят на комитите... На много хора от нас счупиха главите и все така ние минахме Маришкия мост и ни вкараха в Панаир хан, който е до моста. В тоя хан има на два етажа много стаи, отдолу кахве-не край Марица, готварница, мази, които всички бяха пълни със затворници комити като нас — чирпанлии, перущенци, пловдивчани и от селата из пловдивски окръг. Нас като ни набиха отново, отковаха ни халките и синджирите все с дърпане и бой и ни натласкаха в яхъра... ...наскоро след това от Панаир хан доведоха в затвора при нас панагюрците Иван Тутев, Марко Дункаров, Марин Шишков, Георги Нейчов, Стойко Цоцорков, Георги Радивчев, Искръо Ма-чев, Нетко п.Стефанов, Петър u Марин Браткови и други, които все бяха минали под изпити и отпосле често ни изкарваха някога заедно, някога по сами за изследване и проверка на разни обстоятелства."

Стойко Цоцорков и въстаникът от неговата десетия Рад Де-линиколов са осъдени на смърт чрез обесване. Присъдата е продиктувана не само от участието им във въстанието, но и от факта, че турците разбират за убития турчин в дола на река Мерул. Няколко часа преди да се изпълни присъдата на 30 юли 1876 г. идва съобщението за амнистия, дадена от султан Мурад V. Смъртната присъда е заменена с доживотен затвор. В началото на месец ноември 1876 г. е издадена нова амнистия за освобождаване на затворниците от Априлското въстание. Малко участници във въстанието остават в затвора и сред тях са Стойко Цоцорков и Рад Делиниколов. В записките си „Панагюрище, неговото заселване, битие и възстание", издадени през 1906 г., Тодор Манев пише: „След като се пуснаха, аз разправих на Атанасаки бей...за панагюрци, че са много подозреш от турците от всекъде...като казваха, че панагюрците били причината на възстанието. Та затова е опасно, ако се изпратят някои панагюрци на заточение, навсякъде може да ги избият. След няколко дена той ми каза, че само двама панагюрци 1це отидат на заточение, които са убили Шериф ефенди, най-добрия турчин, член на мезлиша, за когото всичкия мезлиш плака за него. Те биле осъдени на смърт, но се смекчил кабахата им та ги осъдили на заточение. Те са Стойко Цоцорков и Рад Кара Николов. Заточиха ги в Оскипар." През месец юни 1877 г., когато се водят ожесточени боеве в Руско-турската война, двамата панагюрци с още няколко копривщенци и перущенци са качени в товарни вагони и откарани към Одрин. Там престояват две седмици, след което са отведени в Цариград, в затвора на Голямото заптие т.н. Метерхане. Известени са, че ще бъдат изпратени на заточение на остров Кипър, където има крепостен затвор в град Амохостос /дн. гр. Фамагуста/. След пристигането им в крепостта Стойко Цоцорков получава възможност да работи, както е работил и в Пловдивския затвор, като налбантин - да подковава конете на охраната. Малко след това режимът в Кипърската крепост става по-свободен и на повечето от осъдените заточеници е разрешено да напускат затвора. Те използват тази възможност и успяват да си намерят работа, с която дългите дни и нощи минават по-бързо. След края на Руско-турската война и поражението на Османската империя идва и дългоочакваното Освобождение. В средата на май 1878 г. Освобождението идва и за затворниците в крепостта Амохостос. Идва моментът, в който Стойко Цоцорков и Рад Делиниколов се връщат в родния град. Панагюрище ги посреща със звън на камбани, а панагюрци излизат да ги посрещнат на края на града.

През 1910 г. Поборническото дружество в Панагюрище решава за нуждата от написване на обща история на града да се съберат спомени на панагюрци, относно дейността им по време на въстанието. В писмо до председателя на дружеството Тодор Манев пише: „Ако пък някой бивагие осъден на смърт, стараех се да се замедлява изпълнението на присъдата от днес за утре, до като най-после дойде обща амнистия от султана. И по тоя начин ни един Панагюрец възстаник не загина в затвора. Ако и да бяха осъдени най-жестоко на смърт възстаниците: Стойко Цоцорков и Рад Кара Николов турския мерхамет ги измени на заточение и сега са още живи и не се загуби ни един Панагюрец. " Това писмо е потвърдено със Свидетелство от благодарните панагюрци, сред които се е подписал и „ възстанник Стойко С. Цоцорков ".

Стойко Цоцорков успява да възстанови къщата и налбант-ницата си. Започва отново да се занимава с мутафчийство и след пет години тръгва да продава стоката си в големите градове на Турция. Позамогва се и в напреднала възраст отива до Божи гроб, за да благодари на Господ за това, че е запазил жив него и съпругата му Стойка с децата Атанас и Стоян.

Хаджи Стойко умира на 18 август 1916 г. на 85 годишна възраст. Неговите синове Атанас, Стоян, Симеон, Павел, Иван и дъщерята Петка съхраняват силата на панагюрския дух и наследството му и го предават на своите деца и внуци.

Хаджи Стойко Цоцорков, един от многото панагюрци, готови да жертват живота си за свободата, заслужи място в експозицията на музея. Неговата съдба е пример за потомството.

ИРИНА БОТЕВА,

уредник Исторически музей - Панагюрище