Ние се гордеем, че нашият род е пуснал корени в Панагюрище, на една свята българска земя, че заедно с другите панагюрски родове правим онзи народностен белег, който ни характеризира с гордата дума „панагюрец”, която е носила и носи респект навсякъде по българската земя, а и в чужбина.

Корените на Цоцорковия род отиват дълбоко във вековете назад. Документирано родоначалник на фамилията е Стоян Атанасов Бояджи, роден през 1806 г., син на Атанас Бояджи, роден между 1770 – 1780 г. Галено на Стоян Бояджи са казвали Цоцо, както е обичайно в Панагюрище на Стоян или Стоянка да казват Цоцо или Цоца. Стоян Бояджи се е занимавал с бояджийство, занаят, който процъфтява в града с развитието на абаджийството в началото на 19 век.

Във фамилията имената Стоян и Стойко доминират и в някои от клоновете се предават през столетията. Така Стойко Стоянов Цоцорков има син Стоян, внук Стойко и правнук Стоян.

В опис на населението, подлежащо на поголовен данък в Панагюрище от 17 век, се срещат имената на Стойко и Стоян като „Стойко син на Стоян” и след това „Стоян син на Стойко”. Явно става дума за баща, син и внук. Като познаваме силата на традицията – първородният син да се кръщава на дядото можем да предполагаме, че корените на рода засега достигат някъде в Седемнадесетото столетие, близо 400 години назад.

Стоян Бояджи – Цоцо има четирима сина : Атанас, хаджи Стойко, Васил и Велко. Тяхните синове и дъщери, внуци и правнуци живеят в Панагюрище, София и Пловдив.

Обгърнем ли представителите на рода, взрем ли се в качествата на дедите, бащите, синовете и внуците, ние откриваме общата родова черта. Будни хора, надарени с природна интелигентност, с предприемчив и търсещ дух. Нашите деди и прадеди са били занаятчии и търговци, революционери, изобретатели, хора на делото и духа. Потомците са работници и мениджъри, юристи и компютърни специалисти, лекари, дипломати, музиканти и общественици.

В навечерието на Третата родова среща бе регистрирана фондация „Цоцорков род”, която си поставя задача да стимулира и подпомага развитието на представители на рода, да укрепва връзките между тях, да съдейства за съхраняване на родовата памет.

За истинския българин винаги духовно начало е бил зова на патриарха на нашето Възраждане Паисий: “Българино, не забравяй своя род, история и език!”

Само опрени на родовата си памет, на спомена за съзидателните дела на предците ни, ние можем да имаме самочувствието на българи и граждани на Европа. И да прибавяме нашите дела и делата на потомците.