Ние се гордеем, че нашият род е пуснал корени в Панагюрище, на една свята българска земя, че заедно с другите панагюрски родове правим онзи народностен белег, който ни характеризира с гордата дума „панагюрец”, която е носила и носи респект навсякъде по българската земя, а и в чужбина.

Корените на Цоцорковия род отиват дълбоко във вековете назад. Документирано родоначалник на фамилията е Стоян Атанасов Бояджи, роден през 1806 г., син на Атанас Бояджи, роден между 1770 – 1780 г. Галено на Стоян Бояджи са казвали Цоцо, както е обичайно в Панагюрище на Стоян или Стоянка да казват Цоцо или Цоца. Стоян Бояджи се е занимавал с бояджийство, занаят, който процъфтява в града с развитието на абаджийството в началото на 19 век.

На 2 май 2018 г. на местността Оборище, където преди 142 г. оборищенските депутати – „най-честните, идеални личности измежду народа”, според Захари Стоянов, взимат решение за въстание, се връчиха наградите на името на проф. д-р Лъчезар Цоцорков. Награждаването беше част от националните тържества по случай годишнината от Априлската епопея през 1876 година.

Наградите се връчиха от Димитър Цоцорков – зам.-председател на фондация „Цоцорков род” и син на проф. д-р Лъчезар Цоцорков.

„За истинския българин винаги духовно начало е бил зовът на патриарха на нашето Възраждане Паисий: „Българино, не забравяй своя род, история и език!”, се обърна към присъстващите Димитър Цоцорков и продължи:

В памет на проф. д-р Лъчезар Цоцорков фондация "Цоцорков род" учреди национална награда на негово име за спечелилите призови места в ученически конкурс, посветен на 140 години от Освобождението на България.

Според Регламента на конкурса, публикуван в медиите и изпратен до средните училища в страната, в националния конкурс за краеведско изследване на тема „Освобождението на моя роден край в събития и личности” право на участие имаха учащите от 10 до 12 клас. Крайният срок за получаване на разработките беше 3 март 2018 г. – Национален празник и Ден на Освобождението.

„ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА МОЯ РОДЕН КРАЙ В СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ” ЗА НАГРАДАТА НА ИМЕТО НА ПРОФ. Д-Р ЛЪЧЕЗАР ЦОЦОРКОВ

В памет на проф. д-р Лъчезар Цоцорков фондация "Цоцорков род" учреди национална награда на негово име за спечелилите призови места в ученически конкурс, посветен на 140 години от Освобождението на България.

Темата на конкурса е

„Освобождението на моя роден край в събития и личности”

и има за цел да даде възможност на учениците да разкрият и изразят своя творчески талант и идея. Да се събуди интересът им към историята на родния край, да провокира интерес към изследователска работа.

Конкурсът е предизвикателство за участниците да изобразят българската история по оригинален, забавен, сериозен, драматичен и какъвто и да било начин. Използвайки въображението си да докажат, че историята може да бъде интересна, а не само дати и факти.

Ще следвам кредото на баща ми, че не технологиите, а силният екип е най-важният фактор за просперитет, казва Димитър Цоцорков.

Водещи икономисти представиха наскоро социално-икономически анализи за община Панагюрище и въздействието, което най-голямото предприятие в региона – „Асарел-Медет“АД, има върху благосъстоянието на хората. От Института за пазарна икономика посочиха, че средната работна заплата за общината е над средната за Пазарджишка област и за страната като цяло. Тук минната индустрия се развива в хармония с оптичното и текстилно производство, биоземеделието, винопроизводството и туризма, като посещаемостта в местните музеи е пет пъти над средната за страната. Заради далновидните инвестиции в развитие на производството и значимите социални проекти на предприятието, озаглавих репортажа от Панагюрище, публикуван в брой 8757 на „Стандарт“ от 10 юли т. г., „Асарел-Медет“ – бялата лястовица на България“. А видяното на място стана повод да разговаряме за постигнатото досега и за бъдещите планове с Димитър Цоцорков – председател на Управителния съвет на „Асарел-Медет“, син на починалия през май 2017 г. дългогодишен изпълнителен директор и председател на Надзорния съвет на предприятието проф. д-р Лъчезар Цоцорков, който беше почетен председател на Българска минно-геоложка камара и един от най-големите ни съвременни дарители и меценати.

Пътуващото лятно кино на БНТ спря и в Панагюрище. Но какво би било пътуващо кино без да си спомним за киното на Панагюрище и неговия доайен Димитър Цоцорков. За историята на киното в Панагюрище разказва накратко Ирина Ботева - историк и изпълнителен директор на фондация "Цоцорков род".

На 16 май 2017 г. ни напусна проф. д-р Лъчезар Цоцорков – председател на Управителния съвет на фондация „Цоцорков род”.

Проф. д-р Лъчезар Цоцорков е един от основните инициатори за провеждането на Първата родова среща на Цоцорковия род през 2001 г., като е двигател за развитието на тази идея и превръщането й в родова традиция. Той е един от инициаторите, учредителите и дарителите за създаването на фондация „Цоцорков род“ и е избран за председател на нейния Управителен съвет от основаването й през 2011 г.

Проф. д-р Лъчезар Цоцорков е председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ АД – най-голямото и структуроопределящо предприятие в община Панагюрище и Пазарджишка област, едно от водещите индустриални предприятия в страната, лидер в българския рудодобив. Носител е на най-високото държавно отличие – орден „Стара планина – първа степен“. Почетен гражданин е на Панагюрище и на Стрелча. Носител е на престижната награда „Мениджър на годината`2009“. Инициира, реализира и подпомага многобройни проекти в община Панагюрище и страната в областта на образованието, здравеопазването, спорта, научните изследвания и екологията. Като меценат на културата многократно е удостояван с наградата „Златен век“ от Министерството на културата. Носител е на наградата „Оборище“ на Сдружението на възрожденските градове за проектите, насочени към опазване на националната ни памет и идентичност. Един от най-ярките дарителски проекти, реализирани с негова подкрепа, е за изграждането на уникалната зала трезор за Панагюрското златно съкровище в Историческия музей – Панагюрище. Сред многобройните дарителски проекти, инициирани и финансирани от него, е и издаването на двойния музикален албум „Музикално съкровище от Панагюрище“, съхранил за поколенията народните и бунтовни песни от родния Панагюрски край. Благодарение на подкрепата на проф. Цоцорков са издадени десетки книги и са осъществени редица творчески проекти, осигурени са стипендии за деца с изявени дарби, подпомогнати са много нуждаещи се хора от община Панагюрище и страната. Той вярваше, че смисълът на човешкия живот е да оставим света по-добър след нас и последователно отстояваше това кредо.

На 1 март 2017 г. – денят, свързан с много символика за здраве и възраждащ се живот и в навечерието на националния празник на България в кино „Модерен театър” се представи филмът „Бойните маршове на България”.

Маршът „Велик е нашият войник”, изпълнен от духов оркестър „Делчо Радивчев” при читалище „Виделина – 1865” изправи на крака присъстващите в залата. Сред гостите бяха кметът на община Панагюрище Никола Белишки, председателстващият Общински съвет – Панагюрище Радка Кроснарова, кметове от общината, общински съветници, авторите на филма - режисьорът проф. Любомир Халачев – продуцент, режисьор, писател, дългогодишен преподавател и ректор на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” и сценаристът Красимир Узунов – ръководител на Информационна агенция „Фокус”.

Фондация „Цоцорков род” подкрепи проекта на проф. Любомир Халачев – филм, посветен на военните маршове на Българската армия. Амбициозен екип от професионалисти завърши работата си по документалния филм и той вече е факт. Във филма се прави преглед на маршовете, създадени по време на войните от втората половина на 19-ти и началото на 20-ти век. Според мнението на специалистите по музика и история на България, участници във филма, Българската армия притежава две черти – ясни национални идеали и силен боен дух, поддържани от два символа – музика и знаме. Най-силните и най-значими маршове са създадени през първата половина на 20-ти век, а именно по време на Първата световна война. Тези маршове са композирани по текстове, родени от самите военни години, писани от участници във войната. Със словата на тези маршове на уста българските воини удивяват света и умират върху фортовете на Одрин и Тутракан, катерят хълмовете на Мека Црев, Криволак и Кота 1248, прелитат над чукарите на Бубляк, Вража Глава и Каймак-Чалан, сътворяват чудеса от героизъм в полетата при Люле Бургас, Чаталджа и Булаир, пред Добрич, Карапелит, Кубадин